Игор Беланов е една от най-големите легенди на съветския футбол. Голмайсторът от Одеса пробива с екипа на местния Черноморец в началото на 80-те години. През 1982 г. грандът Динамо (Киев) праща емисар за Скипи, какъвто е прякорът на младия играч. Той идва от популярен в СССР австралийски сериал, в който главен герой е кенгуруто Скипи. Игор обаче отказва да замине за Киев. "Чувствах, че все още не съм готов за такава крачка. Сам заявих, че искам да остана в Черноморец", споделя след време той.
През 1985 г. обаче ситуацията вече е различна. Игор заминава за Киев, където със съдействието на вратаря Юрий Роменский е осъществена връзка с ръководството на Динамо. 24-годишният щурмовак се среща с Валерий Лобановский и така е поставено началото. Започват да му казват Мълнията, защото взима 50 метра за 5,8 секунди. Още като юноша в Одеса той редовно хваща басове и се надбягва в спринта с млади лекоатлети. При дългите разстояния обаче е различно. На една от първите му тренировки в Киев, Лобановский нарежда на новата звезда да бяга осем километра с другите. Резултатът е повече от слаб. За пет сезона с екипа на Динамо (Киев) Беланов реализира 53 попадения. Това е златен период за "бяло-сините". Тимът печели две титли и три купи на СССР, а през 1986 г. и КНК. Това е годината на Мълнията, който записва и силно световно първенство в Мексико. "Сборная" разполага с много добър тим, който обаче е елиминиран на 1/8-финалите от Белгия в трилър, завършил 3:4 (три гола на Беланов) след продължения. На 30 декември 1986 г. става ясно, че с 84 точки Игор Беланов печели "Златната топка" за най-добър футболист на Европа. Експреса от Одеса изпреварва Гари Линекер (62 точки), Емилио Бутрагеньо (59), Мануел Аморос (22), Пребен Елкер (22), Йън Ръш (20), Александър Заваров (20), Хелмут Дукадам (10), Марко ван Бастен (10), Алесандро Алтобели (9) и др. Беланов става третият съветски играч, след Лев Яшин и Олег Блохин, който печели най-ценното индивидуално отличие. Куриозно е, че в класацията за Футболист на СССР за 1986 г. победител става съотборникът му Александър Заваров, който го изпреварва с 357 срещу 313 точки.
Прави (от ляво надясно): Дасаев, Кузнецов, Демяненко, Литовченко, Балтача, Бесонов; клекнали: Беланов, Рац, Сулаквелидзе, Заваров, Протасов
През 1988 г. "Сборная" е много близо до европейската титла. В състава на Валерий Лобановский се завръща Вагиз Хидятулин, отсъствал от терените на Мексико'86. В средата на 80-те години централният защитник е аут от футбола за 12 месеца, защото като лейтенант от войската на СССР е назначен за командир и води ученията на взвод от осма танкова армия. Няма майтап. Десетилетия по-късно съвременниците на Евро'88 продължават да помнят отбора на Лобановский сякаш е било вчера. Ринат Дасаев на вратата; Анатолий Демяненко, Хидятулин, Олег Кузнецов и Василий Рац в защита; Генадий Литовченко, Алексей Михайличенко, Александър Заваров като плеймейкър и Сергей Алейников като черноработник в полузащита; Беланов и Олег Протасов в нападение. Последният голям отбор на СССР.
На финала в Мюнхен срещу Холандия (0:2) в антигерой за "Сборная" се превръща именно Беланов. В края на първото полувреме голаджията стреля отблизо над вратата, след почивката праща топката в гредата, а малко след това Ханс ван Брьокелен му спасява дузпа. Преди изпълнението холандският вратар се приближава към съветската звезда и с жест му показва, че го държи под око. Един от паметните моменти на европейското. Това е вторият голям пропуск на Мълнията от бялата точка след онзи срещу Бешикташ навръх връчването на "Златната топка". Всъщност в цялата си кариера Беланов не е пропускал други дузпи. Интересно е, че заглавието на автобиографията му е "Голът, който не отбелязах", което е като явен мост към случилото се в Мюнхен.
Експреса от Одеса дава твърде интересно обяснение на изпълнението си от финала. Той признава за дискомфорт в миговете преди пропуска: "Застанах да бия дузпата и се почувствах особено. Изведнъж забелязах, че разстоянието между обектите на "Олимпийския стадион" изглежда някак изкривено, защото трибуните на този стадион са твърде далеч от игрището. Изглеждаше, че горната греда е разположена по-ниско от обикновено. Затова реших да стрелям ниско. Уви, силният ми удар срещна тялото на вратаря".
През 1989 г. Борусия (Мьонхенгладбах) плаща 1,8 милиона марки за нападателя, който хваща самолета от Киев за ФРГ. Малко известен факт е, че две години по-рано италианският Аталанта вади оферта за Игор. Намесва се обаче Лобановский, който забранява трансфера. Думата на треньора е закон. Беланов и неговите съотборници свидетелстват как Валерий Василиевич е крещял от гняв в лицата им и след победи. Веднъж пък, когато седнали да пийнат по 100 грама ликьор една вечер, на вратата се почукало. Толик Демяненко попитал високо: "Кой е? Име, презиме и фамилия!". От другата страна се чуло отчетливо: "Ва-ле-рий Ва-си-лие-вич Ло-ба-нов-ский". Шок и паника! Футболистите се разпилели като плахи карти от хвърчащо тесте, започнали да крият чашите, а бутилката издрънчала на пода... Оказало се, че Лобановский просто си направил шега със своите момчета.
През 1989 г. вятърът на промяната вече духа сериозно и Беланов се озовава в Борусия (М), където са още Щефан Ефенберг, Оливер Бирхоф, бъдещият двукратен голмайстор на Бундеслигата Мартин Макс и норвежкият национал Шиетил Рекдал. В началото нещата за Експреса от Одеса потръгват отлично - четири гола на старта, единият от които със задна ножица в мрежата на Байер (Леверкузен).
После обаче започват търкания с треньора, слаба форма, а за капак идва скандалът в магазина. Разгласено е, че Игор и съпругата му Ирина са заловени при опит за кражба от местен магазин. Съветската звезда твърди друго: "Бяха ни дошли приятели на гости. Заведохме ги на пазар и при вида на изобилието от западни стоки, жената на моя приятел не се сдържа да не си открадне някаква дреболия. Бе нещо, което струваше няколко пфенинга. Журналистите обаче раздухаха много случката и името ми бе опетнено. По ирония на съдбата същия ден бях дарил 5 000 марки за лечението на деца в местна болница".
За Борусия голмайсторът записва едва 26 мача, в които бележи пет пъти. През 1991 г. идва трансферът в Айнтрахт (Брауншвайг), но заради слабата форма в този период "Златната топка" не попада в селекцията на Лобановский за Мондиале'90, където фланелката с №11 е дадена на 22-годишното крило на Динамо (Москва) Игор Доброволский.
За себе си Беланов казва, че е скромен човек. Когато пристига от Одеса в Киев той е разпределен в скромен апартамент, разположен срещу цирка. През 1986 г. пък му се налага да лъже делегацията от "Франс Футбол", че жилището му е в ремонт и цяла вечер развежда французите из киевските кръчми. Черпи ги с калкан и други рибни деликатеси. По това време реализаторът живее в клубната база на Динамо в Конча Заспа. Игор винаги е твърдял, че е спазвал стриктен режим като футболист - без алкохол и без цигари. Само веднъж му отпуска края - пие бутилка шампанско на екс, когато от Париж му съобщават по телефона, че печели "Златната топка" и че трябва да посрещне хората от "Франс Футбол", които ще направят очерк за него.
От младини легендарният футболист е луд по риболова, като е споделял, че може да прекара цял ден с въдица в ръка. Просто си почивал сред природата. Още от годините на СССР нападателят е известен с това, че си пада по "Бийтълс" и филмите на Робърт Де Ниро. Всъщност любимият му филм е класиката на Серджо Леоне "Имало едно време в Америка" с Де Ниро в главната роля. В класиката на Валерий Лобановский "Имало едно време в Киев" пък една от главните роли се изпълнява от Игор Иванович Беланов.
За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: [email protected] или в групата От скрина във Facebook
Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!
0
